Библиотека Книги Личности

Интервю с Жени Колева

Илюстрация към Интервю с Жени Колева

Жени Колева е от непознатите и всъщност много добре познати имена в българската фантастика (за това си има причина). Едни я свързват с километричните, задълбочени филмови ревюта, за които човек си отделя специално времето да прочете, вместо да прелети през тях. Други намират вкусовете й към фантастичната литература за отлични и внимателно се вслушват в мнението й. Трети вероятно са чели книга в неин превод (Жени работи и като преводач на свободна практика заедно с ИК „Жанет-45“). Наскоро четвърти са я срещали в ролята й на модератор към дискусиите в Клуба на фантастичното кино, които се провеждат при всяка ъндърграунд прожекция на фантастичен филм в културен център G8. Не на последно място – някои дори знаят, че и тя като повечето хора на изкуството и културата в България си има професия и че е способен юрист! Нейни текстове и друг път са се появявали на страниците на сп. „Сборище на трубадури“, но най-сетне успявам да я анкетирам в една поредица, която неочаквано започна да се превръща във визитна картичка на имената и героите в български фантастичен фендъм. Отговорите:

ПЕТЪР: Как протече първата ти среща с фантастиката? С коя книга започна всичко?

ЖЕНИ: С „Човекът-амфибия“. Мисля си дали този роман е оформил у мен интуитивно детско усещане за пълните с възможности, едновременно гранични и безгранични „реалности“ на фантастичното, но вероятно това са просто по-късно прибавени със задна дата стойности. Детската реалност е естествено фантастична и в нея историите заживяват, съблечени от възрастните концепции за норма и чудо, остава им (на историите) само да са или вълнуващо, или скучно разказани. Помня, че тази беше от първите и че с баща ми нарисувахме красива картинка в читателския ми дневник и почти нищо друго.

По-късно, в ранните тийн години, когато вече започват да се формират по-трайни разбирания и отношения и началата по могат да минат за определящи, съм почти сигурна, че беше Фондацията на Азимов. Библиотека „Галактика“. Добре е, ако е било това. Основите на къщата. Основите на къщата са добро място за почване.

Изображение на Човекът-амфибия, от Александър Беляев

П: Топовете с 5, 10, 20 задължителни неща са чуден феномен, който дразни и умилява читателите. Поредицата от анкети с хора от фендъма вече наближава двайсетицата, така че ще попитам и теб – кой роман би сложила в личния си Топ 20 от последно прочетените научна фантастика, фентъзи или хорър?

Ж: За Топ 20 не знам, топ нещата са флуидно нещо. Но Winterlong на Елизабет Хенд е убийствено силна книга. И е всичките три неща едновременно – фантастичен, фентъзи и хорър роман. Дебютен освен това и отпреди четвърт век. Безкомпромисно, на места направо травматично реизобретяване, вплитане и разбъркване на парченца митологии в съвсем нова постапокалиптична легенда, която и сега е толкова изненадваща, колкото е била преди 25 години. Нищо че ново и постапокалптично е почти невъзможна концепция във времена, в които светът бива унищожаван поне по веднъж на лято. Най-често от Майкъл Бей.

Твърде много вторични образи минават през главите ни – статуси, филми, книги, медии, фотографии – чужди сюжети, в които заживяваме като в свои, обикновено за кратко. Някои от тях са много хубави, но пак минават и заминават. И изведнъж ти се стоварва нещо като страховития Вашингтон на Елизабет Хенд. Незабравим град, град на последиците от погромни събития, довели до края на познатия ни свят и раждането на фантастичния. Облечен в пищна, чувствена барокова проза град, населен с обезумели герои, които не през цялото време са хора. Ето при такава среща преживяването престава да бъде от втора ръка, става лично. Изглежда това е единственият начин да останем в него за по-дълго.

Изображение на Winterlong, by Elizabeth Hand

П: „… обезумели герои, които не през цялото време са хора“ е акцент, който харесвам във фантастиката. Онова, което не харесвам, е да не довършвам книги. Случвало ли ти се е наскоро?

Ж: Имам толкова малко време за четене и съм толкова бавен читател, че с книжното всеядство е отдавна свършено, нищо че там лошите избори вървят за ръка с възможните хубави изненади. През последните години гледам да подбирам внимателно и няколкото ми недовършени романи (всъщност, общо два) не съм оставила, защото са били лоши книги или е нямало какво повече да очаквам от тях. Изобщо не. С The Quantum Thief на Hannu Rajaniemi просто не успях да се справя. Като почнеш от името на автора и силно прозиращото му математическо образование, минеш през цялостната естетика на един високоорганизиран ум и завършиш с квантовите и фракталните работи – моята хуманитарна глава не можа да събере всичко това в консистентна мисъл. Същото и с Neuromancer. Както много хубаво беше казала веднъж една от любимите ми ревюистки: „Аз понякога съм просто едно обикновено момиченце.“ Но не съм се отказала окончателно нито от Раджаниеми, нито от Гибсън.

П: Да, преди няколко седмици се чудехме как ли точно да се произнася Раджаниеми. Раяними? И между другото, докато разследвах, намерих един разговор от час и половина на Никола Данаилов с него. Читателите могат да го изгледат тук. Следващ въпрос: култ към писателя. Има ли автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, на който не можеш да се наситиш?

Ж: Не притежавам особена дисциплинираност и последователност в четенето, та нямам и един автор, за когото да мога да кажа, че ей така, от кора до кора съм го изчела, дори и сред най-любимите имам неща, които отлежават години. Може пък така да станат по-хубави. Или да ги изпусна, кой знае. Все пак в последно време чакам с голямо вълнение всичко, което излиза от главата на Джеф Вандермиър.

Изображение на Джеф Вандермиър

П: А автор или автори на научна фантастика, фентъзи или хорър, за когото те е срам да си признаеш, че не си чела?

Ж: Джоана Ръс. Джеймс Типтри. Ключови, важни по повече от един и по повече от само литературен начин авторки, за които ме е срам да си призная, че така и не съм намерила подходящ момент. Чела съм повече за тях, отколкото от тях.

П: Думи за непосветените. Понякога ни се иска околните да са по-отворени към „несериозната“ фантастика и изобщо – да ги освободим от склонността да я етикират като жанр, а не като литература. Какво би препоръчала за четене на човек с ресурса да оцени несъмнените образци или пък – за да му съдействаш да преодолее личните си страхове, че „не разбира“ фантастиката?

Ж: Ако се появи нещо, което доказано да може да се препоръча на всеки, значи тайно техноцентърът ни е превзел и сме престанали да бъдем хора. От 2008 година насам проглушавам ушите на малкия ми околен свят с ненаподобимия Дейвид Мичъл, който разглобява жанровете, за да си поиграе с частите им по няколко пъти на роман. Радвам се, че междувременно той престана да бъде сред най-добре пазените литературни тайни на територията на България. Препоръчвам много и отдавна Джеф Вандермиър, но все гледам да е на сродни хора, защото флагманът на едно от най-амбициозните движения във фантастиката – new weird-a – е, ами… странен, макар и в най-хубавия смисъл. Препоръчвам Самюъл Дилейни, но винаги внимателно. Дилейни е много висока летва. Няма да кажа джойснаедикаквоси клишето, но разчитам да си го помислите. Наскоро убедих да го пробва човек, който няма и никога не е имал общо с фантастиката, защото знам, че темите на Дилейни ще му харесат. И наистина му харесаха, но трябва да се внимава, чуждите възторзи може да коварни.

П: Болните теми не са една и две, но е доказано, че говоренето за тях помага. Кое от фантастиката ти се струва ужасно подценено у нас?

Ж: На световно ниво има цели кръгове фантастичен авангард, хора с изключителни идеи и реализации, които въстават срещу предразсъдъчните схващания какво може и какво не може да бъде висока литература, какво може и какво не може да бъде фантастично. Тези автори са в общия случай подценявани, но не в смисъл на критическа или читателска оценка, а като пазарен дял и говорене и чуване за тях. От друга страна, може би да бъдат обратното на „поп“ е базова характеристика на всички авангарди.

В България морето от подценяване и въобще неслучване на пазара е неизбродимо. Ясно, че условията са тежки, пазарът нищожен, но и безхаберието е голямо, а лаишките подходи масови – тук да продаваш книги е същото, като да продаваш хладилници. Примерът с унищожения за българския пазар Джийн Улф e христоматиен. Йейн Банкс и един от най-старателно и интелигентно изградените космически светове – Културата – са много близо до това дередже докарани. Великолепният Джак Ванс излезе с възможно най-неподходящите заглавия и ако въобще е създал някакво име, със сигурност то е далеч от присъщата митопоетика на най-важните му произведения.

Изображение на Джийн Улф, Йейн Банкс, Джак Ванс

П: Същия въпрос като горния, но обръщаме полярността – ужасно надценявано у нас е…?

Ж: Ужасно надценен не е точният израз, защото приляга повече на слаб писател, какъвто Роджър Зелазни (оставете камъните!) не е. Въпреки това статутът на Зелазни у нас е прекалено… да го наречем усилен. Установяването у едно-две поколения назад (като време на обвързване с фантастиката, а не като възраст на хората) на разбиране за Зелазни като за пътя и истината в световната и вселенската фантастика е по мое мнение свързано предимно със затвореността на българския фантастичен пазар тогава. И понеже сантиментът е мощен двигател, разбирането продължава да витае и сега, когато имаме вече други, много високи (откъм език, боравене със социални динамики, използване на структури и т.н.) бази за сравнение. Не че, повтарям, Зелазни е лош писател, макар да признавам, че на мен така и не можа да ми проговори лично. Той има чудесно умение да гради изменчив, интригуващ свят, свят, който си представям как ярко е оживявал и се е доизмислял в ония времена на дефицити. Просто иконичният ореол е много повече формиран от емоционални фактори, отколкото от фундаментални.

Емо Томов спомена в неговия отговор на този въпрос Сергей Лукяненко. Не мога да бъда по-съгласна. Лукяненко е „малкият Зелазни на новото хилядолетие“ случай у нас. Неразбираем за мен култ. Със сигурност некултивиран от кой знае какви литературни предпоставки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.