Книги

Наскоро: Гласът на Станислав Лем

Илюстрация към Наскоро: „Гласът на Лем“, от Наталия Маринова

Фрагмент от корицата на антологията „Гласът на Лем“ (Głos Lema).
Статията се публикува под редакцията на Александър Карапанчев.

Наталия Маринова

Наскоро: „Гласът на Лем“

Статия

Преди 45 години в чудесната съветска поредица „Зарубежная фантастика“ се появи едно солидно томче с твърди корици, което включваше десетина разказа за приключенията на пилота Пиркс и романа -Гласът на небето- от… хиляди, милиони почитатели на жанра ще ви кажат веднага: „От Станислав Лем, разбира се!“. Тогава – в онези времена, когато религията продължаваше да се възприема по ленински като опиум за народите – оригиналното лемовско заглавие Glos Pana бе преработено от московското издателство в „Голос неба“. То се знае, в инакви държави не беше … на небето, ами си оставаше … на Бога. Забележете: у нас тоя роман все още не е излязъл, както и немалко други заслужаващи си книги на краковския фантаст и философ.

Преди една петилетка (по случай 90-годишнината от рождението на белетриста, написал „Едем“ и „Соларис“) в Полша се появи междуавторската антология Głos Lema. За поколения читатели Станислав Лем беше и си остава Майстор, Маестро, а за поколения пишещи от различен калибър – висок образец и вдъхновяващ пример. На практика тази антология възниква като опит да се почете паметта на великия фантаст; да се повдигнат същите теми, които навремето са вълнували писателя-океан Лем; и да се изследват отново литературните форми, чието огромно разнообразие той е използвал толкова активно и тъй изобретателно.

В „Гласът на Лем“ невероятни потомци на хората и на извънземни, отдавна лишени от биологична обвивка, срещат Немислимото; тук Филип К. Дик се опитва да спаси Америка от всесилната компютърна система, наречена LEM; тук управляват и страдат изкуствени интелекти, множат се виртуалните светове, а пък андроиди заместват човека с неговите божествени несъвършенства. От твърдата сайънс фикшън… до ироничната притчовост в стила на лемовските „Приказки на роботите“… от главоломните постмодернистични текстове, където се изследват едва ли не всички основни теми на Станислав Лем… та до впечатляващите НФ детективи в руслото на неговите романи „Разследване“ и „Сенна хрема“… – в тази антология място на действие става цялата вселена. Заедно със следите от чужд за нас живот; заедно с космоса, неизследван и опасен, който все още се намира сякаш на разстояние една протегната ръка…

„Завръщане от звездите“, „Фиаско“, „Кибериада“, „Идеалният вакуум“, „Ръкопис, намерен във ваната“, „Оглед на място“, „Маска“, „Мир на Земята“… – всички тия текстове на Майстора и досега служат като източник на вдъхновение за мнозина съвременни автори, продължаващи традициите на Нейно величество Научната фантастика. И това се доказва ярко от антологията -Гласът на Лем-, без когото и полската, и световната литература на въображението не биха били същите. По-точно: щяха да бъдат съвършено други. Съставител на въпросния сборник от 552 страници е Михал Цетнаровски.

И ето че – по случай 95-годишнината от рождението на Маестрото – руското издателство АСТ е решило да публикува през юни т.г. антологията „Гласът на Лем“. Специално за новото възпоменателно издание Яцек Дукай (познат вече и в България) се е съгласил да предостави своя разказ-рецензия „Кой написа Станислав Лем?“. В него читателите се пренасят в 2071 година, където три компютърни модела на личността Лем са създали куп свои посмъртни, тъй да се каже, съчинения и техни различни вариации. Тези модели обаче не седят мирно и кротко, ами люто воюват за авторските права както помежду си, така и с наследниците на някогашния, „телесния“ Станислав Лем…

А у нас сега-засега продължава пренебрежението на отечествените ни издатели към вселената Лем. Поне няма противоположни индикации, но кой знае… колелото се върти… може пък интелектуалната летаргия изведнъж да се наруши – като по случай юбилея на Станислав Лем, който е през септември 2016-а, да излезе някоя дългоочаквана книга от неговата авторска библиотека или, защо не?, тъй обещаващата антология Glos Lemа*. Жалко, че новият директор на Полския институт в София не смята за целесъобразно да подкрепи подобно начинание, сякаш родината му разполага не с един, ами с десетки творци от ранга на уникалния Маестро Лем…

* Допълнителна информация на: fantlab.ru/work573117. – Б. авт.

 

Корица на Гласът на Лем (Głos Lema), антология

Гласът на Лем (Głos Lema), антология

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.