• Колонка

    A Woman Like That Is Not Ashamed to Die (Владимир Полеганов)

    За кратката си кариера Сара Хол е била номинирана два пъти за „Booker“ веднъж през 2005 г. и веднъж през 2009 г. Всяка една от четирите й книги е била номинирана или е получавала престижна награда. Пише поезия и се вълнува от феминистки теми. Има и един роман за дистопично общество от близкото бъдеще, което е редуцирало жените си до тела и нищо друго. Ако не бях сложил името й в първото изречение, щях да мога да излъжа, че пиша за Маргарет Атууд. Но докато Атууд остава в света на потиснатите с The Handmaid’s Tale, Сара Хол, чрез героинята си в The Carhullan Army (също носител на престижни награди), бяга от него към един друг свят, където, може би, не всичко е загубено.

  • Библиотека

    Сборище на трубадури – брой 6

    * Ана Хелс прави разбор на най-новото от книжния ни пазар * Какво ново в следващия 7-ми брой на „Сборище на трубадури“ * Интервюта с Красимир Вълков и Симеон Цанев – Роланд * Ревю от Васил велчев­ „Нескопосник“ от Сергей Лукяненко * Ревю от Ана Хелс „Маджипурските хроники“ от Робърт Силвърбърг * Ревю x2 от Владимир Полеганов на „The Carhullan Army“ от Сара Хол и „The Testament of Jessie Lamb“ от Джейн Роджърс * Разказът „Ваната“ от Преслава Кирова
    * Разказът „Лоша маймуна робот“ от Мари Робинет Ковал * Разказите „Реквием за една маймуна“, „Неясно предсказание“ и „Солджър ъф форчън“ от Фарук Шехич * Откъс от романа „Вълчеотдание“: „Вълци“ от Антонин Баяя * Стихове от Поли Муканова

  • Книги

    Брайън Олдис – Report on Probability A (Владимир Полеганов)

    Този роман на Брайън Олдис е напълно различен от всичко негово, което съм чел досега, и в същото време толкова близко до представата ми за „нещо типично Олдисово“. Може би заради присъстващия в толкова много негови произведения елемент на наблюдението — имаше го в „Края на мрака“, в някои от разказите му и дори в трилогията за Хеликония.

  • Колонка

    Майкъл Сиско – The Narrator (Владимир Полеганов)

    Сън, спиращ редом с друг сън – всеки от тях измерва другия. Войната е там на острова, където ще се срещнем, ала там няма война, нито би могло да има. Война като сън, но войната е сън… къде е войната? В оръжията, каските и униформите? Да не би в скалите, от които е изкопана рудата за оръжието, в тревата, нахранила овцата, от чиято вълна е униформата, или в слънцето, огряващо бойното поле? Не е невъзможно да бъде избегнат, но подръпва също толкова невеществено, така вероятно, като сън, веригите, оковали ме вътрешно. Продължавам, не съм окован като затворник, но като насън. Двама мъже се срещат и единият ще даде живота си за другия, или пък и двамата ще опитат да се убият един друг, докато денят невъзмутимо се разкрива край тях. Насилието, което вече съм видял, също като сън, се е случило напосоки и внезапно, неизменно приключващо със смърт, която като че става все по-невъзможна. Всеки път зная, че съм на не повече от едно рязко поемане на дъх от събуждането. Но това е дъх, който никога не успявам да поема.

  • Колонка

    Одисеята на Пенелопа и Илиадата на Касандра (Владимир Полеганов)

    Става въпрос за две книги от леко противоречив поджанр, написани от две леко противоречиви дами. Едната е от 80-те, а другата – от началото на 21 век. И двете са интересни като цяло, добре написани (особено по-съвременната), на моменти доста дразнещи. Поджанрът е да-разкажем-известната-история-от-феминистка-перспектива, известен още като да-дадем-глас-и-на-съпругата-на-героя. Дамите: Маргарет Атууд и Марион Зимър Брадли. […]

  • Библиотека

    Сборище на трубадури, Брой 2, Година 1 (pdf)

    Резюме на брой 2: Брой, изцяло посветен на прозата. 14 разказа от български и чужди автори – с общо три престижни награди: „Хюго“, „Небюла“ и „Локус“ (открийте кои!). Предпоследен по номерация, но последен за годината с почитанията на трубадурите, работили по него, публикували статии в сайта, измисляли пъклени планове за ваше удоволствие през цялата изминала […]

  • Бюлетин

    Михал Айваз: Няколко думи за един поет на видимите и невидимите градове (Владимир Полеганов)

    С последната си книга, „Люксембургската градина“, чието действие се развива в Париж, Михал Айваз казва, че иска да разбие основния стереотип за него: че е автор, който пише за Прага. Този стереотип, както всички други стереотипи, се е наложил от мързел. Мързел всеки път да се говори за Айваз като за автор, който пише за […]

  • Книги

    Майкъл Муркок – Обитателят на времето (Владимир Полеганов)

    The Time Dweller на Муркок включва разкази, писани между 1963 и 1966 г. Почти всички са фантастика и почти всички са били публикувани в сп. „New Worlds“, на което авторът е бил главен редактор по онова време. Колекцията е много добра картина на най-типичните за Новата вълна (и самия Муркок) похвати, което е както хубаво, […]

  • Библиотека

    Сборище на трубадури, Брой 1, Година 1 (pdf)

    [wpfilebase tag=file id=2 tpl=pdfissue]   Резюме на брой 1: Владимир Полеганов анализира за хардкор почитателите на фантастиката и любителите на литературата романа „Сред другите“ („Among Others“) от Джо Уолтън. Ана Хелс и Гост правят ревю и контраревю на „Вещерът“ от Анджей Сапковски (не се стига до въоръжен конфликт, но вещерът си получава похвалите и упреците). […]

  • Книги

    Скверната птица на Хосе Доносо

    Заглавието на The Obscene Bird of Night (1970) на Хосе Доносо идва от писмо на Хенри Джеймс-старши до Уилям и Хенри, неговите синове: Every man who has reached even his intellectual teens begins to suspect that life is no farce; that it is not genteel comedy even; that it flowers and fructifies on the contrary […]

  • Книги

    За J. M. McDermott: Два романа

    На Макдърмът попаднах съвсем случайно – на един от сайтовете с ревюта, които чета, имаше реклама на предстоящия му роман и линк към ревю на дебютния му. Десет минути след откритието вече имах Last Dragon на четеца си и проверявах кога точно да очаквам Never Knew Another. Обяснение за покупката нямам, въпреки че навярно сравненията […]

  • Книги

    Томас Пинчън – Inherent Vice – Glory of the 60’s (Владимир Полеганов)

    Inherent Vice, последният роман на Томас Пинчън, се появи някак изненадващо. Никой не предполагаше, че ще чете нещо ново от него толкова скоро след Against the Day. Следващият роман на автора се очакваше някъде след средата на настоящото десетилетие, както е било винаги досега от Gravity’s Rainbow насам. Очакваше се и евентуално да е история […]