Водещ на рубриката „Преводни разкази“: Владимир Полеганов. Илюстрация: Петър Тушков; по картината на Gwendal Uguen – Community.

 

Повечето ми приятели се състоят от две трети вода

фантастичен разказ

от Кели Линк

 

Преди няколко години Джак махна буквата Д от името си и стана Жак. Една сутрин, по време на закуска, ми се обади, за да ми го каже. Каза, че за закуска пържи бекон и че съквартирантите му ги няма. Каза, че се разхожда наоколо чисто гол. Може би говореше истината, не знам. Чувах как нещо пръска и съска и нищо чудно да беше бекон, или пък просто статичен шум в телефонната линия.

Жак си води дневник, където записва сънищата, в които прави любов със своята бивша приятелка Ники, която пък прилича на Санди Дънкан. Понастоящем Ники е омъжена за друг. В по-скорошните му сънища, твърди Жак, Ники има дървен крак. В реалния живот Санди Дънкан има стъклено око. Жак звъни, за да ми разкаже съня си.

Обажда се, за да ми разкаже, че е влюбен в жената от рекламата за кафе-машините „Браун“, онази с късата руса коса, също като на Ники, с мечтателните, леко раздалечени очи. Само от рекламата не може да реши дали жената има дървен крак, но гледа телевизия всяка вечер с надеждата, че отново ще я зърне.

* * *

Ако бях руса, можех да се влюбя в Жак.

* * *

Жак се обажда с първото изречение на разказ. Повечето ми приятели се състоят от две трети вода, казва той, а аз казвам, че не съм изненадана. Не, отвръща той, това е първото изречение. Има един роман от Филип К. Дик, отговарям аз, който започва по същия начин, но не съвсем, само че не мога да си спомня заглавието. Слушам го и едновременно с това почиствам хладилника на баща ми. Заглавието на романа от Филип К. Дик е Изповедите на чудака, казвам на Жак. Какъв роман? – отвръща той.

Жак твърди, че на прибиране от метрото проследил една жена до дома й, по случайност. Твърди, че седял срещу нея в №1, посока центъра, и тя му се усмихнала. Това не е добра идея в Ню Йорк, когато във вагона на метрото няма никой друг, когато пътуваш по посока на центъра покрай 116-та улица, когато е един сутринта, дори когато си азиатец, не по-висок от нея, дори когато тя първа те е погледнала в очите, както твърди Жак, че постъпила тя. Във всеки случай той се усмихнал, а тя отвърнала поглед. Слязла на следващата спирка, 125-та, той – също. 125-та е неговата спирка. Тя хвърлила поглед назад и щом го видяла, изражението й се променило и закрачила по-бързо.

Руса ли беше? – питам небрежно. Не помня, отвръща Жак. Излезли на Бродуей, Жак малко зад нея, след което тя отново погледнала към него и пресякла на източния тротоар. Той останал на западния, за да не си помисли жената, че я следи. Вървяла бързо. Той се разтакавал. Била почти на пресечка пред него, когато забелязал, че пресякла на Ла Сал, към него, по посока Клермонт и Ривърсайд, където живее Жак, на петия етаж на една западнала къща от червен пясъчник. Преди да напусна училище, живеех в тази сграда. Сега живея в гаража на баща си. Жената на Бродуей погледнала зад гърба си и видяла, че Жак продължава да я следи. Закрачила още по-бързо. А той започнал да ходи двойно по-бавно.

По времето, когато достигнал денонощния на ъгъла на Ривърсайд, вече не я виждал. Така че си купил половинка сладолед и тоалетна хартия. Тя била на касата пред него и тъкмо плащала за кутия обезмаслено мляко и препарат за миене на чинии. Когато го забелязала, си помислил, че тя ще каже нещо на касиера, но вместо това си прибрала рестото и излязла забързано от магазина.

Жак твърди, че осветлението на Клермонт винаги е малко слабо и мъждиво, а звуците са приглушени, сякаш улицата се намира под водата. Лете въздухът е по-тежък и по-тъмен от нощта, като вода по кожата ти. Отвръщам, че си спомням усещането. Той казва, че далече пред него жената премигвала под уличното осветление като електрическа крушка. Как така като електрическа крушка? – питам аз. Чувам, че вдига рамене. Премигваше, казва той. Нали се сещаш, като крушка? Твърди, че от време на време се обръщала да го погледне, след което отново отвръщала очи. Лицето й било бледо. И премигвало.

В този момент, заявява той, вече не се чувствал неловко. Бил престанал да се тревожи. Имал усещането, че едва ли не се познавали. Като нищо можело и да е игра. Казва и че не се изненадал, когато тя спряла пред неговата сграда и си отключила, за да влезе. Затръшнала вратата след себе си и останала зад нея известно време, вгледана гневно в него през стъклото. Изглеждала точно като Ники, продължава той, от времето, когато Ники все още излизала с него, когато му се сърдела, че е закъснял или че не е разбрал правилно. Жената зад стъклото стояла с плътно стиснати устни и се взирала сърдито в Джак.

Той казва, че когато извадил ключовете от джоба си, тя се обърнала и побягнала нагоре по стълбите. Когато достигнала първата площадка, я изгубил от поглед. Влязъл вътре и взел асансьора до петия етаж. На етажа, докато излизал от асансьора, твърди той, жената тъкмо затваряла зад себе си вратата на апартамента точно срещу неговия. Чул как веригата се плъзга в улея на резето.

Живее точно срещу теб, произнасям аз. Той казва, че според него се е нанесла наскоро. Няма по-хубаво от това да опознаем новите си съседи, съгласявам се. В дъното на хладилника, зад спаружените моркови и бурканчетата с мариновани лукчета с хрян, намирам бутилка карамелен сос. Не съм го купувала аз, заявявам на Жак по телефона. Кой го е купил? Баща ми е диабетик. Знам, че баща ти е диабетик, отговаря той.

* * *

Познавам Жак от седем години. Ники е омъжена вече трети месец. Когато скъсаха, той беше в Анкара на археологически разкопки, само дето не разбра, че тя е скъсала с него чак докато не се прибра в Ню Йорк. Обади му се, за да му каже, че е сгодена. Покани го на сватбата, а няколко седмици по-късно оттегли поканата си. Мен също поканиха на сватбата, но вместо това заминах за Ню Йорк и прекарах съботата и неделята с Жак. Не спахме заедно.

В събота вечерта, точно по времето, когато предполагахме, че Ники се жени, гледахме епизод от Спасители на плажа, в който актьорът Дейвид Хаселхоф замалко не се жени за красивата руса спасителка, но накрая не го прави, защото се налага да отиде да извади от водата някакви туристи, чието рибарско корабче се е запалило. След това гледахме Принцесата булка. Наливахме се със скоч, а аз повръщах в мивката на Жак, докато той стоеше пред вратата на банята и пееше песента, която беше написал по случай омъжването на Ники. Когато отказах да изляза от банята, ми пожела лека нощ през вратата.

Почистих мивката, измих си зъбите и отидох да поспя на буцестия сгъваем матрак. Сънувах, че съм на празненството на сватбата на Ники. В съня ми всички бяха руси – младоженецът, кумът, майката на булката, момиченцето, което носи цветята, всички изглеждаха като Санди Дънкан, с изключение на мен. На сутринта станах и откарах колата на баща ми обратно във Вирджиния, в гаража на баща ми, а Жак се хвана на работа във „ВидеоАрт“, където върши по нещо на непълен работен ден, като видеоинструктажи за училища по красота, Войната в Залива и тем подобни. Най-вече се занимава с монтажа, но през една късна вечер разпознах ръцете му в телевизионна реклама, набиращи телефонен номер за поръчка на видеокалендар с екзотични красавици. Жени, не цветя. Замалко да си поръчам календара.

Не съм разговаряла с Ники още отпреди Жак да замине за Турция и тя да се сгоди.

* * *

Когато се преместих да живея в гаража на баща ми, започнах работа в текстилната фабрика, където той работи вече двайсет години. Отговарях на телефоните. Изслушвах вицовете за блондинки на мъжете. Отнасях у дома безплатни пакети с мъжко бельо. С баща ми се преструвахме, че не се познаваме. След известно време разполагах с всичкото мъжко бельо, от което се нуждаех. Знаех всички вицове наизуст. Казах на баща си, че ще си взема почивка от почивката, която си бях дала, само закратко. Че ще напиша книга. Мисля, че почувства облекчение.

* * *

Жак се обажда, за да попита как е баща ми. Баща ми обожава Жак. Кореспондират си два пъти годишно и в писмата баща ми му разказва как съм и с кого се срещам. Неговите писма обикновено са къси. Жак изпраща на баща ми статии на тема религия, насекоми и чужди страни, които е посещавал, за да изравя разни неща.

Двамата с баща ми не си приличат много, или поне аз така смятам, но изпитват симпатия един към друг. Жак е синът, когото баща ми никога не е имал, съпругът на дъщеря му, който никога няма да има.

Питам Жак дали не е виждал пак новата си съседка, онази русата, и настъпва кратко мълчание. Казва ми, да, виждал я е. Почукала на вратата му няколко дни по-късно, за да поиска назаем чаша захар. Колко оригинално, отвръщам, а той отговаря, че тя, изглежда, не го разпознала, така че не повдигнал въпроса. Твърди, че по негови наблюдения в сградата, където живее, процентът на русите жени е необичайно висок.

Да избягаме заедно в Лас Вегас, казвам аз, просто така. Той пита защо Лас Вегас. Можем да се оженим, заявявам, а на следващия ден да се разведем. Винаги съм си мечтала за бивш съпруг, продължавам аз, баща ми ще бъде на върха на щастието. Той ми прави контрапредложение: можем да отидем в Ню Орлийнс и да не се оженим. Отбелязвам, че това вече сме го правили. Разсъждавам на глас дали да не опитаме нещо ново, но накрая решаваме той да дойде в Шарлътсвил през май. Тогава имам четене.

* * *

На баща ми би му харесало, ако се оженех за Жак, но не задължително в Лас Вегас.

* * *

Когато отидохме в Ню Орлийнс, стояхме будни цяла нощ във фоайето на хостела, за да играем на купи с едно момиче от Финландия. Всеки път, когато Жак си изтегляше купа, без значение дали някой друг печелеше точка, се пробваше за големия шлем. Мисля, че можехме да го направим, можехме да се влюбим в Ню Орлийнс, но не и пред момичето от Финландия, което беше русо.

Година по-късно Жак се натъкна на обява за пътешествие до Париж – билети на стойност деветдесет и девет долара, отиване и връщане. Тогава още бяхме в училище. Заминахме за Деня на Св. Валентин, защото това бе едно от изискванията на промоцията. Ники прекарваше семестъра в Шотландия. Изучаваше болестта Луда крава. В известен смисъл двамата не излизаха заедно, докато тя беше там, а и тя си беше там, така че аз отидох с Жак в Париж за Св. Валентин. Не е ли романтично, казах му, заминаваме за Париж на Св. Валентин? Може да срещнем някой там, отговори Жак.

* * *

Излъгах. Не отидохме в Париж за Св. Валентин, макар че Жак наистина беше намерил обява за пътешествие до Париж и билетите наистина струваха деветдесет и девет долара отиване и връщане. Така и не заминахме и така и не ме покани, а и така или иначе Ники се прибра по-късно същия месец и двамата отново се събраха. Но бяхме ходили до Ню Орлийнс. Мисля, че това не си го измислям.

* * *

Осъзнавам, че има проблем с Лас Вегас, и проблемът е, че там има доста блондинки.

* * *

Вероятно се чудите защо ли живея в гаража на баща си. Баща ми вероятно се чуди същото. Фактът притеснява съседите му.

* * *

Джак се обажда, за да ми каже, че напуска работата във „ВидеоАрт“. Спечелил е финансиране, с което не само ще покрие остатъка от учебната година, но и ще може да си позволи да прекара още едно лято в Турция, за да копае разни неща. Казва, че като отишъл да си вземе последния чек, се случило нещо необичайно. В асансьора се оказал заедно със седем руси жени, и до една приличали на Санди Дънкан. Когато влязъл, всичките престанали да разговарят и вътре настъпила такава тишина, че можел да ги чуе как дишат. Твърди, че дишали в пълен унисон. Казва, че гръдта на всяка от тях се повдигала едновременно с тези на останалите, сякаш участвали в нещо като синхронно дишане на Олимпиадата. Твърди, че ухаели великолепно – че целият асансьор ухаел великолепно, – на сапунен препарат „Лимонено-свежа радост“. Той слязъл на тридесетия етаж, а всички те останали в асансьора, въпреки че бил в пряка телепатична връзка с тях и ги увещавал да слязат с него, че и седемте трябва да прекарат деня с него, че можели да отидат в зоологическата градина в Сентрал парк, че щяло да бъде великолепно.

Но нито една не слязла, макар да забелязал, че израженията им се изпълнили с копнеж. Така че си останал в коридора, вратата на асансьора се затворила и загледал цифрите, докато асансьорът най-сетне не спрял на четиридесет и петия етаж, най-последният. След като си взел чека, се качил до четиридесет и петия и това е най-странното, казва той.

Казва, че когато вратите на асансьора се отворили и излязъл, четиридесет и пети бил съвършено пуст. Навсякъде имало найлони, бормашини и кутии с боя, както и парчета гипсови профили, пръснати по пода, сякаш целият най-последен етаж бил в ремонт. Част от тавана го нямало, така че можел да види носещите греди и небето между тях. Вратите на всички офиси били отворени. Пообиколил наоколо, но твърди, че не видял никого, абсолютно никой. Тъй че къде били изчезнали жените? Може да са били от строителните работници, отвръщам аз. Не миришеха на строителни работници, казва той.

* * *

Ако аз кажа, че някои от приятелите ми се състоят от две трети вода, е възможно да си дадете сметка, че някои от тях се състоят от повече, а други от по-малко от две трети вода, че може би някои от тях се състоят от две трети от нещо, което не е вода – например „Лимонено-свежа радост“. Когато казвам, че някои жени са руси, осъзнавате, че вероятно аз не съм. Вероятно не съм влюбена в Жак.

* * *

Живея в гаража на баща си от година и половина. Леглото ми е заобиколено от кутии с украса за коледни елхи (негови) и кутии с колежански учебници (мои). Преструваме се, че пиша роман. Не плащам наем. Романът ще бъде посветен на него. Засега съм завършила страницата с посвещението и първите три глави. Онова, което правя всъщност, е да се излежавам до късно, докато той не излезе за работа, след което изминавам трите мили до еднодоларовия кинотеатър в центъра на града – същият, който навремето беше порно-кино, и до книжарницата за книги втора ръка, където чета булевардни любовни книжлета между рафтовете. Понякога отивам до кафенето, където, след няколко месеца, от мен се очаква да изнеса четене. Собственичката е позната на баща ми и не ми отказва кафе. Сядам до прозореца и пиша писма. Прибирам се у дома, приготвям вечерята на баща си и понякога пиша. Понякога гледам телевизия. Понякога излизам отново. Посещавам барове и играя билярд с мъже, които и на сън не бих отвела в къщата на баща ми. Вместо това понякога ги водя в гаража му. Подмамвам ги у дома с обещания за безплатно бельо.

Жак ми се обажда в три сутринта. Казва, че има страхотна идея за научнофантастичен разказ. Отвръщам, че не ми се слушат научнофантастични идеи в три сутринта. След което той казва, че в действителност не е съвсем идея за разказ, че е самата истина. Случило се е с него и иска да го разкаже на някой, така че отговарям окей, разкажи ми.

Лежа в леглото и слушам Жак. В леглото до мен има мъж, с когото преди няколко часа съм се запознала в един бар. На пениса си има пиърсинг. Донякъде е разочарование. Не – че има пиърсинг на пениса, а самият пиърсинг. Малък пин. Не прилича на обеца. Представила съм си нещо по-бароково – огромна крещяща безвкусица на клипс, каквито носят бабите, – докато сме разговаряли за това в бара. Преди да правим секс, съм накарала мъжа в леглото ми да го свали, но след това отново го е сложил, защото иначе дупката ще се затвори. Изминали са само три седмици, откакто си е направил пиърсинга и идеята за секс вероятно не е била добра и за двама ни, въпреки че дори ушите ми не са пробити. Веднага съм го забелязала в бара. Седнал предпазливо, с раздалечени крака. Щом е станал, за да ми вземе една бира, е започнал да пристапва така, сякаш се учи да ходи.

Не мога да си спомня името му. Спи с отворена уста, обгърнал пениса си с ръце, за да го защити. Чаршафите са се усукали около глезените му. Не си спомням името му, но мисля, че започва с Д.

Изчакай една минутка, казвам на Жак. Развивам телефонния кабел доколкото мога, докато не се озовавам на алеята пред гаража на баща ми, и затварям внимателно вратата след себе си. Баща ми никога не се събужда, когато телефонът звъни посред нощ. Той твърди, че никога не се събужда. Мъжът в леглото ми, чието име вероятно започва с Д, или още спи, или се преструва на заспал. Под мен асфалтът е груб и влажен. Гола съм, казвам на Жак, прекалено е горещо за дрехи в леглото. Не, не си, отговаря той. Нося синьо-бяло долнище на пижама, но отново лъжа и му заявявам, че съм истински, в действителност, без дрехи. Докажи го, настоява той. Питам как се очаква от мен да докажа по телефона, че съм гола. Приеми думата ми, просто съм. Тогава аз също съм, казва ми той.

И така, каква е великата ти идея за научнофантастичен разказ? – интересувам се аз. Русите жени всъщност са извънземни, отвръща той. Всичките? Повечето. Твърди, че онези, които приличали на Санди Дънкан, определено били извънземни. Отговарям му, че не ми се струва чак толкова добра идея за разказ. Той отвръща, че не е идея за разказ, че е истината. Има доказателство. Разказва ми за жената, която живее в апартамента срещу неговия – онази, която прилича на Ники, която прилича на Санди Дънкан. Същата, която случайно е проследил от метрото до вкъщи.

Според Жак жената го поканила на по питие, защото преди време й бил дал назаем чаша захар. Отговарям, че си спомням чашата захар. Според Жак се настанили на кушетката й, която била дълбока и плюшена, и миришела на „Лимонено-свежа радост“, след което изпили по-голямата част от бутилка скоч. Поговорили за университета – тя казала, че учи втора година в бизнес-школата, имала лек акцент, продължава той. Била от Люксембург – след което го целунала. Така че той отвърнал на целувката й за известно време, а после пъхнал ръка под ластика на полата й. Казва, че първото, което му направило впечатление, било, че тя не носи бельо. А второто – че там долу била гладка като кукла Барби. Нямала вагина.

В този момент го прекъсвам, за да попитам какво точно има предвид с това. Жак отвръща, че има предвид онова, което казва, а то е, че нямала вагина. Казва, че кожата й била необичайно топла, всъщност гореща. Посегнала надолу и внимателно отблъснала ръката му. По това време вече бил малко пиян и малко объркан, но все още не бил готов да загърби всяка надежда. Казва, че от последния път, когато бил спал с жена, било изминало толкова време, че си помислил – може би не си спомнял съвсем точно кое къде е.

После продължава, че русата жена, чието име било или Кордилия, или Анамари (не помни кое от двете), свалила ципа на панталоните му, смъкнала боксерките му и поела пениса му в устата си. Отговарям му, че се радвам за него, но ми е по-интересно нова, което е казал по-рано, че не е имала вагина.

Казва, че е почти сигурен, че се възпроизвеждат чрез партеногенеза. Кой се възпроизвежда чрез партеногенеза? – питам аз. Извънземните, отвръща той, русите жени. Ето защо са толкова много. Ето защо си приличат като капки вода. Не ходят ли до тоалетната? – питам. Отговаря, че още не е разгадал тази част, но че вече е уверен, че Ники е извънземно, макар преди това да е била човек, по времето, когато двамата излизали. Сигурен ли си? – питам. Имаше вагина, твърди той.

Питам го защо тогава Ники се е омъжила, след като е извънземно. Камуфлаж, казва той. Отвръщам, че се надявам, че нейният годеник – имам предвид, съпруг – няма нищо против. Жак заявява, че Ню Йорк е пълен с руси жени, приличащи на Санди Дънкан, и че повечето от тях несъмнено са извънземни, че е някакъв вид нашествие. След като свършил в устата на Клоуи, или на Анамари – вероятно нито едно от двете не било истинското й име, прибавя, – тя го уверила, че иска да се видят пак, и го изпратила до вратата. И какво ги интересуваш пък ти извънземните? – питам аз. Не знам, отговаря Жак и прекъсва.

Опитвам да се свържа отново с него, но е оставил слушалката вдигната. Така че се връщам вътре, събуждам мъжа в леглото си и го питам дали някога е правил любов с руса жена, и ако е – дали е забелязал нещо нередно с вагината й. Той се интересува дали това не е някоя от онези шеги, а аз казвам, че не знам. Решаваме да правим секс, но не върви, тъй че вместо това отварям една от кутиите с коледна украса на баща ми. Изваждам гирлянди и лампички, и декоративни стъклени плодове. Окачам плодовете по пръстите му и му и нареждам да не мърда. Украсявам с гирляндите и лампичките ръцете и краката му и го включвам. Оплаква се малко, но му заявявам да пази тишина, или баща ми ще се събуди. Уверявам го, че изглежда красиво, светнал като коледна елха или летяща чиния. Слагам пениса му в устата си и си представям, че съм Кортни (или Анамари, или както там е името й), че съм руса, че съм извънземно. Мъжът, чието име започва с Д, като че ли не го забелязва. Вече се унасям в сън, когато мъжът ми казва: мисля, че те обичам. Колко е часът? – питам аз. Мисля, че е най-добре да тръгваш, преди баща ми да се е събудил. Той отвръща, че още няма и пет. Баща ми става рано, отговарям аз.

Той сваля от себе си гирляндите, лампичките и декоративните плодове. Облича се, двамата се ръкуваме и го изпращам до страничната врата на гаража.

* * *

Няколко вица за за блондинки. Защо фабриката за „M&M“ уволнила блондинката? Защото постоянно изхвърляла W-тата. Защо блондинката се взирала в бутилката с портокалов сок? Защото на етикета пишело „концентрирано“. Блондинка и брюнетка работят в един и същи офис. Един ден брюнетката получава букет от рози. Страхотно, казва тя, явно това означава, че ще прекарам събота и неделя по гръб и с крака във въздуха. Защо, казва блондинката, нямаш ли ваза?

* * *

Така и не научавам името на мъжа в леглото ми, онзи с обецата на пениса. Вероятно така е най-добре. Четенето ми наближава и трябва да се концентрирам върху него. През цялата седмица оставям съобщения на телефонния секретар на Жак, но той не се обажда. В деня, когато трябва да отида на летището, за да го посрещна, в деня, преди четенето, което трябва изнеса, въпреки че не съм писала нищо ново в продължение на повече от година, Жак най-сетне звъни.

Казва, че съжалява, но в крайна сметка няма да може да дойде до Вирджиния. Интересувам се защо. Отговаря ми, че се качил в един от автобусите „Кери“ на Гранд сентрал, и че до него седнала руса жена. Нека позная, казвам аз, жената нямаше вагина? Той отвръща, че няма идея дали е имала вагина, или не, че просто седнала до него и се зачела в любовно книжле от Катрин Куксън. Казвам, че никога не съм чела Катрин Куксън, но лъжа. Веднъж прочетох неин роман. Хрумва ми, че самото четене на Катрин Куксън би могло без съмнение да докаже, че жената е имала вагина или че е нямала, че блондинката в автобуса до Жак може да е била извънземно или обратното – безспорно човек, но не съм сигурна кое от двете. Наистина, биха могла да изградя защита и в двата случая.

Жак продължава, че същинският проблем възникнал, когато автобусът влязъл в терминала на Лагуардия, а той приближил пропускателния пункт. Жената на гишето била руса, както и всяка една жена на опашката след него, твърди той, когато се озърнал. Осъзнал, че бил на път да се уреди с еднопосочен билет за Сандидънканленд, че ако не се обърнел, за да се прибере право в Манхатън, щял да се озове на някоя планета, населена от руси жени с гладки като на кукли Барби чатали. Твърди, че Манхатън може и да страда от известно нашествие на извънземни, но постепенно започва да свиква. Казва, че може да живее в апартамент, пълен с плъхове, и в сграда, пълна с жени без вагини. Поне за известно време било най-безопасният вариант.

Твърди, че когато се прибрал у дома, жената от апартамента на петия етаж наблюдавала през шпионката. Откъде си сигурен? – питам аз, а той отвръща, че я подушвал, застанала от другата страна на вратата. Целият коридор бил затоплен от начина, по който се взирала, и миришел на „Лимонено-свежа радост“. Казва ми и че съжалява, задето не може да дойде във Вирджиния за четенето ми, но така стоят нещата. Продължава, че когато замине за Анкара това лято, може би няма да се върне. Там няма толкова много руси жени, казва той.

* * *

Когато изнасям четенето си, баща ми е там, там е и собственичката на кафенето, както и около трима души. Прочитам разказ, писан преди няколко години, за момче, което се научава да лети, но това не му донася щастие. После баща ми споменава, че определено имам странно въображение. Винаги така говори. Приятелката му добавя, че чета с хубав, ясен глас, че изговарям думите много добре. Отвръщам й, че съм упражнявала изговарянето. Тя казва, че харесва цвета на косата ми.

* * *

Мисля да се обадя на Жак и да му съобщя, че възнамерявам да си боядисам косата. Мисля си да му кажа и че вероятно няма да стане нужда, че когато се събуждам сутрин, на възглавницата си намирам руси косми. Ако му се обадя и му го съобщя, може би ще си измислям; може и да кажа истината. Преди да се свържа с него, ще изчакам, за да видя какво ще се случи. Седя в дневната на баща ми, на дивана, който мирише на „Лимонено-свежа радост“, и гледам телевизионна реклама, в която нечии ръце набират телефонния номер на видеокалендар с екзотични красавици. Ям карамелен сос направо от буркана. Очаквам телефонът да звънне.

Превод от английски: Петър Тушков

 

Посетете Трубадурите във Facebook!

 

Преводът ползва условията на договора:
Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България (CC:BY-NC-SA 2.5)

„Most of My Friends Are Two-Thirds Water“
може да бъде прочетен на английски заедно с още десет други разказа в сборника на Кели Линк:
Stranger Things Happen

Copyright © 2001 by Kelly Link.

 

Кели Линк е американски редактор и автор на разкази. Макар част от прозата й да спада по-определено към жанровите категории, много от разказите й могат да бъдат описани като слипстрийм или магически реализъм: комбинация от научна фантастика, ужаси, мистерия и реализъм. Писателката е носител на награда „Хюго“ и три награди „Небюла“, на „Световна награда за фентъзи“, награда „Локус“, награда „Джеймс Типтрий“ и др. [WP] Посетете личния сайт на Кели Линк на адрес: kellylink.net