Тази публикация е част от инициативата „Библиотека „Хипертекст“. Представяме ви първия ни автор Хараламби Марков, който публикува кратки разкази в жанровете на фентъзито, хоръра и странната литература. Той е випусник на Кларион и освен писател е рецензент и водещ на колонка с фокус над кратки и дълги разкази. Разказът му „Езикът на ножовете“, който ви представихме в превод на Емануил Томов и с илюстрацията на Дияна Нанева, е публикуван за пръв път, на английски, в TOR.com. Сега ще си поговорим с Хараламби за него самия и за други интересни подробности от творческия му път. Ще се стремим в бъдеще да представяме всичките ни автори по подобен начин.
Библиотека Хипертекст
Разговор с Хараламби Марков
интервю
Библиотека Хипертекст: Какви бяха процесът на писане на разказа и пътят му до публикация?
Хараламби Марков: Разказът се крепи на един основен образ – този на погребалния ритуал в него, който ми се въртеше в главата приблизително от 2011-2012 година насам. Усетих една невероятна сила в него и исках да измисля достатъчно силна история, която да вдъхне живот на самата концепция. Без туптящо сърце и най-интересната идея умира на страницата.
Да превъртим до лятото на 2014-а в Калифорния, седмица 3 на Кларион: програма за писатели на кратка фантастична проза, която трае 6 седмици и по време на която всички писатели биват насърчавани да пишат по един разказ на седмица. И в този момент на принуда от страна на времето, седнах и излях разказа за 2 часа на един от високите етажи на библиотеката „Гейзъл“. Имах късмета редакторът Ан Вандермиър да прочете ранна чернова и да го закупи за TOR.com.
БХ: В блога си и социалните мрежи си обявил, че разгръщаш разказa в роман. Как един разказ може да се превърне в цяла книга и какво може да очакваме?
ХМ: Решението да напиша роман по разказа дойде съвсем естествено, тъй като в „Езикът на ножовете“ мотивът за паметта и носталгията по един споделен живот е централен. В много малко пространство трябваше да създам усещането за един наистина живян, дълъг, труден, но в същото време удовлетворителен, живот. Вече знаех какво е станало с тези двама герои, които са спасили техния свят, подобно на други фигури-спасители в епичното фентъзи. Беше въпрос само да разгърна и свържа точките.
Романът е деконструкция на епичното фентъзи и „Меч и магия“ като жанрове. Интересно ми е да си поиграя с очакванията и класическите тропи най-вече в психологическия план на главните персонажи и семейството, които те създават заедно. Но със сигурност в книгата ще има стари богове, чудовища, вкаменени гиганти и проклятия.
БХ: Говорейки за семейните отношения на главните герои и тяхната обтегнатост, защо избра да разкажеш подобна история?
ХМ: Четейки епично фентъзи, винаги ми е правило впечатление, че конфликтът е външен – има война, която разпръсква героите, пътешествие в търсене на артефакт или класическата борба между доброто и злото. Ситуация, която нарушава статуквото, се материализира, и героите трябва да се справят с нея. За мен предизвикателството беше да превърна конфликта във вътрешен – как може да се разкаже чисто човешка история в епичен фентъзи свят, без опонентът да е злодей или чудовище.
Какво се случва в главата ти, когато родителите ти са най-важните хора на света, буквално? Какво е да отгледаш дете, когато целият свят в акта на спасяване се превръща в твое дете? Как ще продължи една връзка зад кулисите на грандиозни сказания и песни, когато е публична и предречена да бъде свещена? Това искам да узная.
БХ: В това отношение, светостроенето ти е много интересно. Имаш еднополова двойка, която все пак има биологична дъщеря. Как работи това в по-големия контекст на света ти? Какви са отзвуците на това решение?
ХМ: Плътта е нещо подвижно, плаващо и подлежащо на трансформация в този свят. Това стоеше като идея зад избора ми боговете да могат да пренаписват установени закони в природата, които са категорични. Дъщеря им е един прецедент. Едно чудо, но само по себе си неучудващо.
БХ: Откъде произтича интересът ти към телесното, разпада и странните реконфигурации?
ХМ: В телесното има нещо могъщо и първично. Интересно ми е да борява с него в творбите си. В голяма степен се причислявам към странната – weird – литература, а там плътта е силен образ. Нещото, което винаги е било консистентно и непроменимо, те предава; оттам-насетне изследвам различните начини, по които това ни променя като хора. Безсилието и освобождението вървят ръка за ръка в това.
За „Езикът на ножовете“ исках да засегна табуто за нарушаване на неприкосновеността на тялото след смъртта. Културата ни е да запазим целостта на тялото и да създадем илюзията, че човекът не е умрял, а само спи. Исках да обърна това – да представя нарушаването на това табу като акт на любов. Ритуалът е кошмарен за нас, защото е антитеза на културата ни, но същевременно исках читателите да усетят нежността, отдадеността и предаността, с които героите изпълняват този ритуал.
Прочетете Езикът на ножовете, от Хараламби Марков
Илюстрация: Дияна Нанева
Библиотека Хипертекст е онлайн платформа за публикуване на кратки разкази, която се разработва в партньорство между онлайн списанията ShadowDance и Сборище на трубадури и прилага за пръв път в България модела на западната жанрова периодика.