Библиотека Личности Хипертекст

Интервю с Хараламби Марков (Библиотека Хипертекст)

Библиотека Хипертекст
Илюстрация към Интервю с Хараламби Марков (Библиотека „Хипертекст“)

Тази публикация е част от инициативата „Библиотека „Хипертекст“. Представяме ви първия ни автор Хараламби Марков, който публикува кратки разкази в жанровете на фентъзито, хоръра и странната литература. Той е випусник на Кларион и освен писател е рецензент и водещ на колонка с фокус над кратки и дълги разкази. Разказът му „Езикът на ножовете“, който ви представихме в превод на Емануил Томов и с илюстрацията на Дияна Нанева, е публикуван за пръв път, на английски, в TOR.com. Сега ще си поговорим с Хараламби за него самия и за други интересни подробности от творческия му път. Ще се стремим в бъдеще да представяме всичките ни автори по подобен начин.

Библиотека Хипертекст

Разговор с Хараламби Марков

интервю

Библиотека Хипертекст: Какви бяха процесът на писане на разказа и пътят му до публикация?

Хараламби Марков: Разказът се крепи на един основен образ – този на погребалния ритуал в него, който ми се въртеше в главата приблизително от 2011-2012 година насам. Усетих една невероятна сила в него и исках да измисля достатъчно силна история, която да вдъхне живот на самата концепция. Без туптящо сърце и най-интересната идея умира на страницата.

Да превъртим до лятото на 2014-а в Калифорния, седмица 3 на Кларион: програма за писатели на кратка фантастична проза, която трае 6 седмици и по време на която всички писатели биват насърчавани да пишат по един разказ на седмица. И в този момент на принуда от страна на времето, седнах и излях разказа за 2 часа на един от високите етажи на библиотеката „Гейзъл“. Имах късмета редакторът Ан Вандермиър да прочете ранна чернова и да го закупи за TOR.com.

БХ: В блога си и социалните мрежи си обявил, че разгръщаш разказa в роман. Как един разказ може да се превърне в цяла книга и какво може да очакваме?

ХМ: Решението да напиша роман по разказа дойде съвсем естествено, тъй като в „Езикът на ножовете“ мотивът за паметта и носталгията по един споделен живот е централен. В много малко пространство трябваше да създам усещането за един наистина живян, дълъг, труден, но в същото време удовлетворителен, живот. Вече знаех какво е станало с тези двама герои, които са спасили техния свят, подобно на други фигури-спасители в епичното фентъзи. Беше въпрос само да разгърна и свържа точките.

Романът е деконструкция на епичното фентъзи и „Меч и магия“ като жанрове. Интересно ми е да си поиграя с очакванията и класическите тропи най-вече в психологическия план на главните персонажи и семейството, които те създават заедно. Но със сигурност в книгата ще има стари богове, чудовища, вкаменени гиганти и проклятия.

БХ: Говорейки за семейните отношения на главните герои и тяхната обтегнатост, защо избра да разкажеш подобна история?

ХМ: Четейки епично фентъзи, винаги ми е правило впечатление, че конфликтът е външен – има война, която разпръсква героите, пътешествие в търсене на артефакт или класическата борба между доброто и злото. Ситуация, която нарушава статуквото, се материализира, и героите трябва да се справят с нея. За мен предизвикателството беше да превърна конфликта във вътрешен – как може да се разкаже чисто човешка история в епичен фентъзи свят, без опонентът да е злодей или чудовище.

Какво се случва в главата ти, когато родителите ти са най-важните хора на света, буквално? Какво е да отгледаш дете, когато целият свят в акта на спасяване се превръща в твое дете? Как ще продължи една връзка зад кулисите на грандиозни сказания и песни, когато е публична и предречена да бъде свещена? Това искам да узная.

БХ: В това отношение, светостроенето ти е много интересно. Имаш еднополова двойка, която все пак има биологична дъщеря. Как работи това в по-големия контекст на света ти? Какви са отзвуците на това решение?

ХМ: Плътта е нещо подвижно, плаващо и подлежащо на трансформация в този свят. Това стоеше като идея зад избора ми боговете да могат да пренаписват установени закони в природата, които са категорични. Дъщеря им е един прецедент. Едно чудо, но само по себе си неучудващо.

БХ: Откъде произтича интересът ти към телесното, разпада и странните реконфигурации?

ХМ: В телесното има нещо могъщо и първично. Интересно ми е да борява с него в творбите си. В голяма степен се причислявам към странната – weird – литература, а там плътта е силен образ. Нещото, което винаги е било консистентно и непроменимо, те предава; оттам-насетне изследвам различните начини, по които това ни променя като хора. Безсилието и освобождението вървят ръка за ръка в това.

За „Езикът на ножовете“ исках да засегна табуто за нарушаване на неприкосновеността на тялото след смъртта. Културата ни е да запазим целостта на тялото и да създадем илюзията, че човекът не е умрял, а само спи. Исках да обърна това – да представя нарушаването на това табу като акт на любов. Ритуалът е кошмарен за нас, защото е антитеза на културата ни, но същевременно исках читателите да усетят нежността, отдадеността и предаността, с които героите изпълняват този ритуал.

 

 

Илюстрация към Езикът на ножовете, от Хараламби Марков (илюстрация: Дияна Нанева)

Прочетете Езикът на ножовете, от Хараламби Марков
Илюстрация: Дияна Нанева


Библиотека Хипертекст е онлайн платформа за публикуване на кратки разкази, която се разработва в партньорство между онлайн списанията ShadowDance и Сборище на трубадури и прилага за пръв път в България модела на западната жанрова периодика.


Стани част от библиотеката!
Изпрати ни своя разказ

тук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.