• Книги

    Железните феи на Джули Кагава

    Това е свят, базиран на митове и легенди, към които авторката прибавя нещо и от себе си. Различни същества надничат от страниците на книгите – нимфи, гноми, джуджета, гоблини, тролове, появява се дори Големият лош вълк.

  • Книги

    Градът разбойник Ланкмар

    Светът на Фриц Лейбър е до такава степен наситен с цветове и думи, че читателите имат нужда от някоя и друга почивка през няколкостотин страници, опитвайки се да асимилират факта, че една привидно доста забавна приключенска история в стил конановидно фентъзи, изведнъж придобива размери и подробности като в творението на живота на рандъм руски класик.

  • Книги Колонка

    Танит Ли, Тайните книги на Парадис (Колонката на Ана Хелс)

    Магическо, обсебващо, терминиращо целия ти досегашен опит с книжната реч. Плътно до задушаване, цветно до ослепяване, магнетично до разбиване на всички физични, психични и метахолични закони. Объркани герои, безумни ситуации, неочаквани завършеци, непреодолими начала. Кошмар и летен сън в едно, целувка, смърт, усещане за полет. Магия. Просто е. И не може да се каже по-сложно. […]

  • Книги

    Ready Player One – невъздържано удоволствие

    Ready Player One от Ърнест Клайн е толкова забавен роман, колкото и игра на посочване на всички значими постижения на периферната масова култура от последните десетилетия на двадесети и първите години на двадесет и първи век.

  • Колонка

    A Woman Like That Is Not Ashamed to Die (Владимир Полеганов)

    За кратката си кариера Сара Хол е била номинирана два пъти за „Booker“ веднъж през 2005 г. и веднъж през 2009 г. Всяка една от четирите й книги е била номинирана или е получавала престижна награда. Пише поезия и се вълнува от феминистки теми. Има и един роман за дистопично общество от близкото бъдеще, което е редуцирало жените си до тела и нищо друго. Ако не бях сложил името й в първото изречение, щях да мога да излъжа, че пиша за Маргарет Атууд. Но докато Атууд остава в света на потиснатите с The Handmaid’s Tale, Сара Хол, чрез героинята си в The Carhullan Army (също носител на престижни награди), бяга от него към един друг свят, където, може би, не всичко е загубено.

  • Колонка

    Сергей Лукяненко – Новият патрул (Зорница Ангелова)

    На 22 януари Сергей Лукяненко обяви на официалния си блог, че е приключил писането над поредния си роман с работно заглавие „Новият патрул“. Той пише, че романът е предаден в издателството и ориентировъчната дата на появата му в руските книжарници е март-април 2012 година.

  • Книги

    Шанън Хейл – Книга за хиляда дни (Shannara)

    Като начало трябва да похваля факта, че Хейл излиза от рамките на европейския сетинг и западната култура. Ако се замисля, мога да посоча много малко романи във фентъзи-жанра, които избягват клишето за васално общество по примера на Средновековна Европа. Вместо това авторката ни запознава с вариация на монголска култура, в която притежанието на един вол или крава може да бъде разликата между живота и гладната смърт.

  • Книги

    Брайън Олдис – Report on Probability A (Владимир Полеганов)

    Този роман на Брайън Олдис е напълно различен от всичко негово, което съм чел досега, и в същото време толкова близко до представата ми за „нещо типично Олдисово“. Може би заради присъстващия в толкова много негови произведения елемент на наблюдението — имаше го в „Края на мрака“, в някои от разказите му и дори в трилогията за Хеликония.

  • Колонка

    Адам Робъртс – New Model Army (Zlat Thorn)

    Нямам идея дали Адам Робъртс е чел In The Hills, The Cities на Клайв Баркър, преди да напише New Model Army. Много по-интересно от причината ми е резонирането на двете произведения около идеята за общността, която се сдобива със съзнание, независимо от това на членовете си, и като Великана от приказката изяжда и стъпква всичко по пътя си.

  • Книги

    И отново за Джон Скалзи и Fuzzy Nation (Петър Тушков)

    В началото на годината дадох тържествено обещание, че през 2012 година ще чета само бърза, леснодостъпна и непретенциозна литература. Или че ще я пиша – решението ми беше малко неясно по отношение на това. Както и да е, в огромния списъка със задачи, който си съставих, е записано „четене на забавни книги“, и най-вероятно съм […]

  • Колонка

    Майкъл Сиско – The Narrator (Владимир Полеганов)

    Сън, спиращ редом с друг сън – всеки от тях измерва другия. Войната е там на острова, където ще се срещнем, ала там няма война, нито би могло да има. Война като сън, но войната е сън… къде е войната? В оръжията, каските и униформите? Да не би в скалите, от които е изкопана рудата за оръжието, в тревата, нахранила овцата, от чиято вълна е униформата, или в слънцето, огряващо бойното поле? Не е невъзможно да бъде избегнат, но подръпва също толкова невеществено, така вероятно, като сън, веригите, оковали ме вътрешно. Продължавам, не съм окован като затворник, но като насън. Двама мъже се срещат и единият ще даде живота си за другия, или пък и двамата ще опитат да се убият един друг, докато денят невъзмутимо се разкрива край тях. Насилието, което вече съм видял, също като сън, се е случило напосоки и внезапно, неизменно приключващо със смърт, която като че става все по-невъзможна. Всеки път зная, че съм на не повече от едно рязко поемане на дъх от събуждането. Но това е дъх, който никога не успявам да поема.

  • Книги

    Скверната птица на Хосе Доносо

    Заглавието на The Obscene Bird of Night (1970) на Хосе Доносо идва от писмо на Хенри Джеймс-старши до Уилям и Хенри, неговите синове: Every man who has reached even his intellectual teens begins to suspect that life is no farce; that it is not genteel comedy even; that it flowers and fructifies on the contrary […]

  • Книги

    За J. M. McDermott: Два романа

    На Макдърмът попаднах съвсем случайно – на един от сайтовете с ревюта, които чета, имаше реклама на предстоящия му роман и линк към ревю на дебютния му. Десет минути след откритието вече имах Last Dragon на четеца си и проверявах кога точно да очаквам Never Knew Another. Обяснение за покупката нямам, въпреки че навярно сравненията […]

  • Книги

    Томас Пинчън – Inherent Vice – Glory of the 60’s (Владимир Полеганов)

    Inherent Vice, последният роман на Томас Пинчън, се появи някак изненадващо. Никой не предполагаше, че ще чете нещо ново от него толкова скоро след Against the Day. Следващият роман на автора се очакваше някъде след средата на настоящото десетилетие, както е било винаги досега от Gravity’s Rainbow насам. Очакваше се и евентуално да е история […]