Сън, спиращ редом с друг сън – всеки от тях измерва другия. Войната е там на острова, където ще се срещнем, ала там няма война, нито би могло да има. Война като сън, но войната е сън… къде е войната? В оръжията, каските и униформите? Да не би в скалите, от които е изкопана рудата за оръжието, в тревата, нахранила овцата, от чиято вълна е униформата, или в слънцето, огряващо бойното поле? Не е невъзможно да бъде избегнат, но подръпва също толкова невеществено, така вероятно, като сън, веригите, оковали ме вътрешно. Продължавам, не съм окован като затворник, но като насън. Двама мъже се срещат и единият ще даде живота си за другия, или пък и двамата ще опитат да се убият един друг, докато денят невъзмутимо се разкрива край тях. Насилието, което вече съм видял, също като сън, се е случило напосоки и внезапно, неизменно приключващо със смърт, която като че става все по-невъзможна. Всеки път зная, че съм на не повече от едно рязко поемане на дъх от събуждането. Но това е дъх, който никога не успявам да поема.