– Дай лапа – казах. То протегна лапата си. Стиснахме си ръцете. Кехлибарените му очи се взираха в мен тържествуващо.
Категория: Библиотека
текстове
-
Библиотека Преводни разкази -
Библиотека Преводни разкази Хора от пясък и шлака, част 1, от Паоло Бачигалупи (фантастичен разказ)
Просто лежеше там, а хълбоците му се повдигаха нагоре-надолу като мехове. Очите му бяха полуотворени, но сякаш не виждаше който и да е от нас.
-
Библиотека Преводни разкази Алгоритми за любов, от Кен Лиу (фантастичен разказ)
Поглеждам в огледалото. Взирам се в очите си, опитвайки да надникна чак до ретините, да сравня фоторецептор с фоторецептор, представяйки си мрежестото им разположение.
-
Библиотека Поезия Кристин Димитрова – Апокрифи
Кристин Димитрова е автор на десет книги с поезия, един роман и два сборника. Превеждана на множество езици. Чела е своите стихове в Европа, Америка и Китай.
-
Библиотека Преводни разкази Лоша маймуна робот, от Мари Робинет Ковал (фантастичен разказ)
Колелото се въртеше. Глината се плъзгаше между пръстите му. Държеше света в ръцете си.
-
Библиотека Преводни разкази Повечето ми приятели се състоят от 2/3 вода, от Кели Линк (фантастичен разказ)
Твърди, че дишали в пълен унисон. Казва, че гръдта на всяка от тях се повдигала едновременно с тези на останалите, сякаш участвали в нещо като синхронно дишане на Олимпиадата. Твърди, че ухаели великолепно – че целият асансьор ухаел великолепно.
-
Библиотека Поезия Иво Рафаилов, стихове
Иво Рафаилов е роден през 1977 година в град Бургас. Завършва „Културология“ в СУ „Св.Климент Охридски“, работи като графичен дизайнер. Носител на награди за поезия и фотография. Автор на „По пътя на покоя“ (1996) и „Изброими изкушения“ (2013).
-
Библиотека Български разкази Безплътна, от София Попова (фантастичен разказ)
София Попова – Sulphur е родена през зимата на 1993 г. Завършила е Национална гимназия за приложни изкуства Св. Лука. Започва да пише преди пет години.
-
Библиотека Български разкази Легендата за Сперман, от Симеон Христов (фантастичен разказ)
Въпреки последвалите самостоятелни упражнения по вентрилоквистика Сперман можеше да произнася с корема си само една-единствена дума. Останалото, което издаваше, бяха объркващи и често противоречиви звуци.
-
Библиотека Поезия Приказка, от Валентина Димова
Фантастична приказка в стих.
-
Библиотека Поезия Оля Стоянова, стихове
Нимбострос. Алтокумулос лентиколарис. Светът е ясен и предвидим. Поезията на Оля Стоянова.
-
Библиотека Поезия Цветанка Еленкова, стихове
Цветанка Еленкова е автор на четири стихосбирки и две книги с есета. Със съпруга си Джонатан Дън са съуправители на издателство Смол Стейшънс Прес, което издава българска и преводна литература в България и Великобритания.
-
Библиотека Поезия Смъртта е невъзкръсналият сняг, поема от Румяна Василева
Румяна Василева е родена в град Варна. Публикувала е във вестник Полет, пише поезия, къса проза, един от разказите й е включен в сборник български фантастични разкази Скакалци в програмата, издаден под патронажа на БНТ.
-
Библиотека Поезия У Цин – Стихове
всъщност сега животът вече няма капка смисъл защото рибна кост се заби във венеца ми
-
Библиотека Български разкази Тефтерът, от Стефан Икога (разказ)
Той беше на двадесет и една. Той искаше да стане на седемнадесет. Искаше пак да го завладее онова чувство, че в близкото бъдеще всичко ще се оправи.
-
Библиотека Поезия Кирил Василев – Стихове
безсмъртието не бива да напуска / света на отраженията
-
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси Шесто чувство, от Мишо Гръблев (фантастичен разказ)
Без да го чакам да се допитва до вътрешния си глас, реших да отвърна на нападението.
-
Библиотека Личности Разговор с Нева Мичева (проведе Владимир Полеганов)
Фантастичното всъщност не е убиец на ежедневното, негова противоположност, негов антидот – то е онова, което се простира зад определени вратички в баналността.
-
Библиотека Преводни разкази Второ лице, сегашно време, от Дарил Грегъри (фантастичен разказ)
Аз вечерях с лазаня снощи, аз ядох кюфте днес. Аз съм това момиче в леглото. Мисля, че осъзнах тези неща и ги забравих на няколко пъти, докато се вкопча в тях.
-
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси Кафе, от Янита Георгиева (фантастичен разказ)
Ярката светлина се промушва през надвисналия пред прозореца гъсталак. Лъчите заиграват по миглите на спящото момиче и те заблестяват със същия огнен цвят като косите й.
-
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси Животът на неиздадената, от Стефан Георгиев (фантастичен разказ)
Четох, каквото четох на следващата сутрин, отбелязах докъде съм стигнал с визитната картичка на бившето гадже и отидох на работа. На връщане реших да се поразтъпча из центъра и да подишам незамърсен от интриги въздух.
-
Библиотека Български разкази Пътешествието, от Герасим Симеонов (разказ)
В такъв момент на радост не упрекваш хората, докарали ти покъртителна болка, не упрекваш себе си; радваш се, умираш от щастие, нищо друго не те интересува и нищо друго не би и трябвало да те интересува.
-
Библиотека Поезия Стихове – Антония Поци (преведе Юлияна Радулова)
Антония Поци (итал. Antonia Pozzi, 13 февруари 1912 – 3 декември 1938 г.) е италианска поетеса. Родена е в Милано. Дъщеря на милански адвокат и графиня, родственица на известния поет романтик Томазо Гросси. Първата й стихосбирка (Parole) излиза посмъртно през 1939 година.
-
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси Селцето, от Явор Цанев (фантастичен разказ)
Високо горе, звездите светеха бледо, а луната се бе скрила зад облак. Селцето не издаваше нито звук.
-
Библиотека Личности Поезия, която да ме гледа – биография на Антония Поци, от Онорина Дино
През всички тези години в гимназията и университета, изглежда, че Антония Поци води нормален живот на млад човек от висока буржоазна класа – образована, интелигентна, с изключителна чувствителност към красивото, трагичното, смиреното.
-
Библиотека Преводни разкази Дипломатически имунитет , пролог от Лоис Макмастър Бюджолд
Дрехите му отбелязваха пътека, водеща към леглото, до което се беше довлякъл, за да умре. Не беше така разложен като Грас-Грейс, но едрото му тяло беше омекнало, някак си изпразнено, а слузта преливаше от ръба на кушетката към локвата на пода.
