Няма да учудя никой с факта, че през август издателската дейност леко заспива по плажовете, или поне фентъзийните автори го отнасят, за сметка на по-приятните за четене сиви еротики, чик-флици и трилърчета тип Мисия невъзможна. Да, аз смятам, че фентъзийният жанр е поне един левъл над обичайната лайфстайл и трилър литература. Все пак да изградиш цял алтернативен свят от нищо, трябва да има някакво по-голямо интелектуално значение от сюжети тип “той ме погледна, той отмести поглед, боже дали ме харесва, дай да похапем малко устни, че да се възбуди и да ме възнагради с двайсет милиона”, или “бандюгите се съюзиха с политиците и организираха нарочен атентат в циганско училище, но се появи ББ и спаси деня, жертвайки сърцето си”, или който и да е друг реалистичен брутален шит, основаващ се на ежедневните леснодостъпен платен секс, безкрайна мисловна некомптенентност и властова корупция на управляващите или поредното преследване на мистичните лоши тамплиери, змиеглави или ватикански педофили. Ами реалността ни е повече от тъпа, не мога никога да разбера защо искаме да подсилваме киселинността на живота с още някоя драма, пък била тя и в писмена форма.